Преселението към свободата

Чепино 1656г –Давидково /1656-1890 /- Манастир 1890 

/ Откъс от книгата „Манастир наш каматан” ред. д-р Никола Тодоров

изд.2010г Екобелан /

Най-високото село на Балканите- Манастир/1500м/ е основано  на 8 септември 1890 г, на гола поляна.

Първи стъпили в Манастир  са Куртьоловският род -синовете на Георги Стоев Куртев от Давидково -Вълчо, Никола,Тодор, с майка  си Ружа  и сестра им Рада .Заедно с тях са : Милка-жената на Вълчо  и двете им  малки  деца -Никола и Петър.Тодор е с  бременната си жена Елена.

Минали са през Каркъма,Тиклите и спират под вековните буци на хорището. /пред  св.Неделя/

Те са последвани от  Калайжийският род-Атанас и Никола/ с тях е и Осман-Иван Палавров/, Стойкоолуският род-Тодор и Георги,Начоолувският род, Куц Тодор Христев и Иван Караиванов.Тези шест рода презимуват в дървени колиби и напролет-1891г дочакват останалите родове.Първият кмет на селото е предводителят на преселниците, Вълчо Куртев , избрал и мястото за новото село. 

Сигурно съдбата на всеки от нас би била много по-различна, ако нашите деди не бяха извършили този подвиг, за който ще  стане дума по-подробно в разказа нататък.От днешен поглед  не си даваме сметка какво са сторили  дедите ни в онова сложно време. Напълно съм съгласен с проф.Тодоров, че ние потомците подценяваме този факт. На американците ще им изскочат очите от гордост и тщеславие когато говорят за първите заселници. Също и в Австралия.Те са били сбритокхора от авантюристи,   разбойници  до  романтици. Нашите  деди са имали много по-чисти помисли, основавали село след село да запазят  свободата си!

С малки деца в ръцете и в утробите си! През  враждебната граница! Пред зима!Без подслон! Без храна! Какви са били тези хора!?

Луди ли, или герои ?!

Проследихме рода до 1656 година, до първия Куртьо, сина на дядо Стою  от Чепино! Заедно с  десетина  левенти  като по чудо се измъква от обръча по време на страшното потурчване в Чепинско през 1656г.

Куртьо  основава Дауткьой. Името на селото е по неговия прякор-Дауд-бърз като вятъра! После селото става Давудьво, сега Давидково.

Неговите потомци напускат Давидково, останало според Берлинския договор в турско  и основават  село Манастир.

Манастир не е съставен само от  давидковци. Арнаутският род е дошъл в околностите на Манастир в 1886г  и са живели в колиби около дъскорезниците,в които са работили. Всъщност като се поразровихме в книгите и историята се оказва, че не са никакви албанци, а българи от западна Македония - Горица/Корча-алб/, която по-късно п реминава към Албания. Тогава става едно голямо преселение на това население  и те са се пръснали из Балканите, а у нас из цялата страна. Викали им арнаути и още арбанасини. Прочутото Арбанаси  до Търново е основано от тях. Преди да дойдат в Манастир  нашите  “арнаути”  са поживели малко в Гърция.

Никола Арнаудов е бил  ръкоположен свещеник, с няколко езика, пословична мъдрост и осъзната религиозност.Имаше осанка на Петър Дънов.

С Веса Манова  останахме поразени от неговите книги на различни езици с подчертаван текст и  бележки отстрани. За Арнаут Петър и неговата щедрост може да се напише книга. Арнаутите са говорили с македонски диалект.

Родовете на Панови, Иван Велинов са дошли от Самоков в Манастир. Има  и  много карлуковци, момчиловци,славейновци  и от други места.

Самото  Давидково не е създадено само от чепинци. Известно е, че Калайжийският род е дошъл в Давидково от Перущица, като са живели няколко години в Момчиловци/спомени на Алексадър Хаджията/

Праховският род, който се заселва по-късно, идва в Давидково от

Беломорието. Имало е и българомохамедани и малко турци.

Вероятно ярките индивидуалности в нашето село се дължат на тази смесица на хора от различните краища. Различността обогатява! Манастирци правят много неща преди  такива известни села като Славейно, Карлуково. Затова допринася и състава на преселниците -те са предимно занаятчии, не са вързани за парчето земя. По-находчиви са./факт отбелязан от Славчо Дичев и Николай Хайтов/

За прегледност даваме всички родове заселили Манастир до Балканската война /по Сл.Дичев и Н.Хайтов/

1.Куртьоловски род-Вълчо,Никола ,Тодор,Рада и майка им Ружа-кацари и овчарство..

2.Калажийският род-Атанас и Никола Трифонови-калайджия и воденичар.С тях е и Осман Палавров/

3.Стою Христев Стойкоолу-Тодор и Георги-калайджийство и земеделие

4.Георги Начев Начоолу-овчарство.

5.Куц Тодор Христев-елитен овчар,ятак на Петко войвода

6.Иван Стоев Караиванов-кацар,ятак на Пейо Шишманов.

Тези шест рода се заселват първи  през есента на 1890

7.Георги Николов Гьоргоолу-скотовъд и земеделец син на прочутия Гьоорголу –мухтарина на Давидково,с който се съобразявали и турците.

8.Стоян Николов Гьоргоолу-брат та Георги.Прочут зидарин,работил  на гурбет.

9. Родът на Славчо Стоев-Праховският род,със синовете си Дичо и Стою.Славчо Дичев ,авторът на книгата за Манастир е син на първия.Кацари и овчарство.

/ изброените три рода се преслеват  през април 1891г/

10.Трифон Николов Трифонов-един от най-добрите зидари.

11.Урумовци- Братя-Георги и Русин-кацари.

12.Тодор Вълчев Вълчоолу- овчарство,син на прочутия Вълчо кехая.Ятак на Пейо Шишманов.

13.Никола Тодоров/Колка/!895/-с ти дъщери и син- известния иманяр на селото-Власо.

14.Петко Стоев/1896/-калайджия

15.Никола Вълчев- кехаята/1896/корав българин не предал другарите си в Давидково-пребиван многократно, което съкращава живота му.

16.Януковци-/1896/

17.Стоян Ангелов/1897

18.Тодор Николов и зет му Русин Николов

19.Янко Стоев-.починал на 105 години.

20.Стоян и Тодор Пехливанови-първия горски в селото и Васил Пехливанов-шивач

21.Кузман  Стоев  и Симеон  Николов/1900/

22.Ташо Стоев

23.Стою Русинов Урумов

От  Карлуково :

24.Стою и Станчо Кирякови

25.Васил Харитев-терзия

26.Коста Байрактаров-член на революционния комитет и негов куриер.

27.Михаил Слачвев-шивач

от Момчиловци:

28.Атанас Георгиев Чернев-воденичар

29.Петко Николов Струнчев-четник,зидар

30.Момчиловските ергени-Костадин Пичуров,Костадин Черпоков,Илия Илчев,Владимир Братанов,Андон Чакъров, Георги Солаков-намерили си булки в Манастир.

От Славейно:

31.Пейо Шишманов/1908/ –войводата с къща в Имарет дере

32.Димо Илчев-зидар,Илия Тодоров Бручев-овчар.Пею Маринов

от Самоков

33.Коста Панов и Георги Н.Велинов-бичкиджии.

от Борово

34.Панайот Бедров- от Борово

35.По-късно в Манастир се заселват :

От Богутьово

-Сюлейман Салихов Мурадов-българомохамеданин ,дошъл от Богутьово през 1915г като ковач.Къща  му е била на мястото  на сегашната Васил Терзията.

Неговите деца са: Роки син Сергей.

-Шъва-Шина-Георги

-Минко-ковача-Манол

-Юсуф-Георги Христев-Йордан

От Давидково идват

-Бекир Юсеинов и Асен Юсеинов-с наследници Дафинка/- Данчо

Димо Младен –манастирци с принос за развитието на Манастир.Техните потомци и Данчо и Митко са оперени нови манастирци.

От Четрока

-Метко-ковач ,наследниците му са в в Криво поле,Пловдивско

-Аратлика-Димитър Асенов –починал при копаенето на канала за телефонизацията за Манастир,води дъщеря на Живко Хоров.

От Стърница

-Джафер-.Живко Хоров –въсщност е от Беломорието ,отива в Стърница и оттам идва   в Манастир.Пастир.Негови наследници са Софка и Фия.

от Мадан

- Иляз-Илия .Синът му Манол и внука живеят в Манастир

от Среброто

-Райчо Първанов – с наследници  Дмио ,син и внуци Стоян  и Тодор Първанови.

- Балджиеви,сега рпреселяни в Д.Воден.