Чепино /1656/ Давидково/ 1656-1890/ Мáнастир /1890/
/с.Манастир-ударението е на първата сричка/
Високо, високо, високо,
Горе, най-високо в дюняса,
Манастир с небеса се прегръща!
Гнездо на златноно слънце!
Господев земен престол!
Изкачил се тук горе, човек се чувства различно! Възвисен и пречистен! Връща се в началото. Съблича суетата и преоткрива простите, вечни неща, които движат света!
Ако протегнеш ръка докосваш небето. Рядко тъй се сбират вис и шир на една място. Окото лети дълго докато достигне далечния хоризонт. Светът е в краката ти! Синьото и зеленото се разливат в божествена хармония. Поетичният мирис на тревите те омагьосва и ти се иска да извикаш:
„Господи, как го стори тоя каматен свет!”
Добре дошли в сайта на Манастир! Древно и младо село. Тук има белези на присъствие още от бесите и римляните. Подозира се местонахождението на светилището на Дионисий! По-късно е имало много черкви и манастири - руини, показващи многолюдие на района, далеч преди основаването на новото село. Има хипотеза, че в манастир на Хайдушки поляни е погребан Патриарх Евтимий. Всичко това ще намерите в „История древна”на селото.
В „Нова история”ще прочетете легендата за Куртьо, бягството му от жестокото ислямизиране в Чепино през 1656 г и основаването на с.Давидково. Неговите потомци основават с.Манастир, напускайки Давидково през 1890 г, останало по Берлинския договор в турско.
С малки деца в ръцете и в утробите си! През враждебната граница! Пред зима! Без подслон! Без храна! След два дни набрусил 2 метра сняг! Какви са били тези хора! Как са оцеляли? Луди ли, или герои ?!
Ще намерите интересни неща от живота на нашите деди, истински и големи във всичко! Непокорни и здрави българи, чийто живот преминал в борба за свобода! Звучи помпозно, но зад тези две думи се крие съдбата на бежанеца да започва винаги от нула. Беизмотни, без къщовност. Съдбовен избор! Единствените родопчани избягали от Берлинския договор и сторили ново село. На практика са били изолирани от околния свят. Това е наложило абсолютно единение , за да успеят. Манастирци дълго време са били едно цяло, единни като юмрук, борещи се за оцеляване.
Цялото село било като едно семейство. Железни нрави у топли хора!
Манастир станал българска и християнска твърдина!
След преселението първо построили църква за 28 дни и масивната сегашна сграда на училището за …80 дни! След това построили каменните си домове.
За всички е било първостепенен въпрос да образоват потомците си. Натрупаната жажда за знание избухва в следващите поколения.Тази жажда към познанието за всички нас беше като наркотик! Може би защото трябваше да се докажем, може би защото бащите ни бяха будни, но неуки, но почти всички млади манастирци бяха блестящи ученици и се открояваха над другите. За нас образованието не беше задължение , а любов! В Манастир е имало прогимназия! Старите и младите са учили заедно!
В Манастир са се пръкнали четирима професори,а Стефан Дичев е академик! Манастир изкути и президента на България Петър Стоянов!
/за тях и за други манастирци ще прочетете във "видни манастирци"/
Манастирци сами, с много тичане, труд и находчивост, първи си правят местна електроцентрала, поща, водят дълга борба за прокарване на пътя. Още преди Смолян гледат телевизия!
В Манастир е имало и …промишлено предприятие /кръстено с присъщото чувство за хумор„Ала-бала”/ за производство на копчета, гребени и….автомобилни части! Селяните се превръщали в пролетарии…По едно време в Манастир е имало десет магазина!
Ще намерите информация за четирите книги издадени за Манастир/търсим начин да бъдат качени/. Има кратка история и снимки от богатия исторически музей.
В „Традиции” са описани поминъка, облеклото, храната, чановете,
родопските думи, легенди. Хуморът е помагал за оцеляване в трудните години! Ще намерите локуми и лакърдии от най-известните зевзеци на селото!/в "Локумът"/
В „Туризъм” ще ви покажем места и гледки, от които дъхът секва! Ще отпиете жива вода от хилядите извори и поточета, извиращи от всяка гънка на планината! Ще дишате въздух, пречистен от ели, борове и букаци.
Ще усетите родопското благородство и гостоприемство! Ако не разбирате меките заоблени думи, слушайте песните ни! Ние говорим с песен! Тя лети в Космоса, нашият песенен космичен интернет, който ни свързва където и да сме !
/Да имате кърпичка,” оти може да ви се намокрят очинки!”/
В „Събитиия ” ще прочетете за празника на Манастир, за издигнатия кръст и строящия се мемориал”СВ.Богородица” и за други предстоящи събития.
Във „Фотогалерия” ще намерите стари снимки и чудни пейзажи от четирите сезона на Манастир! Видеоклипове от празникът на Манастир.
В” Горевладелческа кооперация” ще се запознаете с историята на кооперацията-„гръбнакът и куражът на манастирци!”
Удивление предизвиква факта, че приходите на кооперацията до национализацията не са раздавани като дивидент!
Това е доброволно решение и е дало възможност при всяка критична ситуация кооперацията да се притече на помощ!!
Имало е винаги финансов ресурс за финансиране на мащабни проекти на селото, които се ползват от всички/църква,училище,електрификация, поща, прокар-
ване на пътя, телефонизация, подържане на ниски цени в магазините на кооперацията/
Солидарност, характерна за манастирци от онова време, защото и 10 декара да имаш и хиляда кооперацията покрива общите начинания, касаещи всички.
В тази директория ще намерете данни и за сегашната дейност на кооперацията,която продължава да бъде куражът на манастирци. Също и телефони за контакти.
Естествено има и „Книга за гости”
Отделно има над сто песни , изпълнени от най-добрите родопски певци.
„ „ „
Няколко финални думи
От разстоянието на изживяното човек разбира, че има две най-важни неща в този живот.
Първото е в неговия биологичен смисъл -да предадеш гена си във времето и пространството.Какъв е висшия промисъл на това, не е дадено ние да знаем. Това е природният закон .
Второто си е наша човешка работа - да оставиш нещо сътворено от теб, след теб!
Не е важно какво си ял, какво си носил, къде си спал, колко си успял. Липсата на сигурност ни кара да материализираме много неща, които оставяме след себе си, отломки от нашите преживелици и напъни. Убеден съм, че да оставим духовност е по-важно!
Относителността на нещата и краткостта на живота правят относителна преценката и за човешкия живот, същност и успех. Какво значи успех? Колко си взел от живота или колко си дал?! Успех по отношение на лична реализация? - духовна ли, материална?! Нима добротата на Дедо Васил, или Леля Добра-светицата, може да се сравнява с материалните постижения? Да нахраниш гладния е добро, да направиш слепият да прогледне е още по-добро ! А може би да сме просто добри хора е най-доброто и най-човешкото!
Така че, липсва единен критерий за успели или не успели и в нашия каматан Манастир! Критериите сме си ги измислили ние човеците.
А знаем ли кой е по-драг на бога?! Пък и нещата се въртят!...
Да си спомним древната поговорка:
“Каквато й да ти е славата - камъкът ще бъде твоя белег!”
„ „ „
Още утре, добре сте дошли в най-високото село на Балканите!
Добре сте дошли в най-камътното село на дюняса!
Добре дошли в благословеният от Господа Манастир!
Защо ли?
Защото Манастир:
- е най-високото село на Балканите!
- е най-красивото място в Родопите и на земята!
- с хайдушко минало!
- с уютни стаи, къщички и хотелчета за почивка!
- с най-чистия въздух!
- с най-бистрата и студена вода ” От всяка гънка вода извира!”
- с най-красивите ливади!
- с най-синьото небе, което можете да пипнете с ръка!
- с приказни места за съзерцания и екскурзии!
- с приятни, умерено натоварващи маршрути!.
- с най-вкусното мляко, с мирис на треви!
- с най-прекрасната гора!
- с най-вкусните ягоди, малини, боровинка, къпини!
- с най-лековитите ароматни билки!
- с прекрасни места за ловуване!
- с кристално чисти реки и езера за риболов!
- с много параклиси за поклонение!
- с невероятни залези!
- с най-апетитното чеверме!
- с кротък дивеч!
- с гостоприемни съседи по села и махали!
- с най-хубавите родопски песни!
- с най-гласовитите люде - няма човек да не пее!
- с прочута кръчма!
- с магазини, кафенета и места за раздумка!
- със сладкодумни хазяи, майстори на лакърдии!
- с красиви и благородни хора!
Има само един кусур -все още няма мол! Но пък ще спестите някой лев!
В Манастир си струва да дойдете!
„ „ „
Родопското у нас
Времето неусетно моделира гените, характерите ни, навиците. От създаването на света се вижда за добро или лошо ускорението на живота!
Освен стотиците битови придобивки, които правят живеенето по-комфортно ,но и по-зависимо от вещите, това ускорение така промени темпа на нашето ежедневие, че постепенно се превръщаме в пумпали.Така постигаме развитие, просперитет. Но това експресно живеене ни пречи да видим детайлите, прелитаме покрай малките гари на живота, няма орнаменти, има само голи скелети на едрите неща. Интернет ни дава огромно информация, ” светът се превърна в едно огромно село”, но животът на всеки един от нас започна прекалено много да си прилича. Хот-дог! Серийно , евтино бързо, безвкусно и успешно живеене! Живеем по правила от някой каталог, незнайно от кого измислен.
Индивидуалността изчезва, въпреки огромното развитие на тезата за свободата и правата на човека .Да, човек днес има много права, но ние сме се отказали доброволно от вечните права, които са от сътворението на света в името на кариерата и просперитета. Забравяме за ония пет-шест авелски неща, които са движили живота. Често се стряскам:”От кога не съм пял от сърце!” Телевизорната емоция замести човешката. Ние все по-рядко произвеждаме собствена емоция. Животът ни става виртуален!
Но има Родопа планина! Има го Манастир! Там останаха много малко хора, може би най-верните люде на селото. И зимата е прекрасна с дървените шейни /сурналки/ и бързото лято. Винаги ме е поразявало как бързо растат тревите, цветята в Манастир. Лятото е късо - нямат време и бързат, бързат да пораснат, да цъфнат, да родят семена - да осигурят потомство. Шукшин казва, че чува как растат тревите. Ние ги виждахме как растат по минути. Това невероятно синьо небе! Само природата може да създаде такава хармония между синьото и зеленото. Само тук са неразличими материята и духа!
Ние хилядите преселници чакаме с нетърпение лятото! И се юрваме нагоре към небесата , към водата, дърветата, ливадите, горите. Връщаме се в не виртуалния, истинския свят на красотата и на нашето детство. И постепенно се събужда родопското у нас! То не е характеристика , не може да се опише.То е усещане за емоционална различност, по-обагрена душевност, по-песенно приемане на нещата. Като се срещнем ние се усещаме, че сме родопчани-по заоблените топли думи, изправената снага, желанието да съприживеем заедно мига. Чевермето е прекрасно, но хубавото не е във вкуса, а защото ни събира, отваря душевността ни. Ражда се красива приповдигнатост.
Представете си , човек сам да си стори за себе си едно чеверме. И седне да го яде сам! Картината ще е по-необичайно и тъжна отколкото сам да се напие!
Може би, освен десетките подробности, най-родопското е вътрешното желание да споделим и преживеем заедно емоцията! Това ни е останало във времето. И ни спасява от вулгаризацията на “Хот-дог” живеенето!
Не знаем дали сайта за Манастир сме го сторили хубаво и кадърно. Куражът ни идваше от голямата любов, с която го правихме.
Обръщаме се към нашите земляци и гости на Манастир и Родопите за сътрудничество. Сайтът е на всички за обмен на информация, впечатления, снимки и какво искате. Обърнали сме повече внимание на миналото, като мост към бъдещето! Съзнаваме, че има усилена романтичност, патетика, носталгия.Това са темелите, нека по-младите, по-можещите и по-умните от нас да продължат тази страница да стане по-съвременна и модерна!
Манастир се стопява, бъдещето му вероятно е само туристическо село. Французите вече го тачат като зимен курорт. Убедени сме, че тази перла, изваяна от бога ще бъде открита от много хора по света. Колкото и модерно туристическо село да стане, родопското в него и традициите на дедите ще го правят неповторимо и за това желано!
Вярваме, че всички ще проявим прочутото родопско благородство и толерантност и всичко ще бъде в добър тон. Целта на този сайт е да се изграждат мостове между хората - за добруване. Затова всичко, което излиза извън добрия тон няма да бъде публикувано. То ни остана една Родопа планина и едно прекрасно село, нека да опазим не само екологията, но и нравите. Да предадем на потомците будността и куражът на дедите ни. На добър път!/
Автор на текста в директориите:
д-р Никола Тодоров
Асеновград тел 0331/45122
0888770344
ел. поща :
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
|
